Съжалявам, ако към някой съм бил студен
Последните години не бяха леки за мен
Събуждам се без желание, чувствам се изморен
Ня'ам време за нищо, нищо няма време за мен
Кретен, такъв съм за може би много хора
Но не и за моите хора, коит' са вътре във затвора
Един ден се смеем и заедно снимаме клип
На следващия съм на свиждане, нося с храна плик
Улицата е двулична, улицата е курва
Улицата е цинична, разбирам това тепърва
Днеска ти дава кинти и Брабус и даже статус
А утре загубил си години от твойта младост
Т'ва е гадост разбирам, че нямам аз място там
Но трябва да измисля как да помогна, да съм голям
Стария квартал смених със нов във свойто търсене
Но в новия апартамент изпитвам само търсене
И самотата и сивотата тук ме убива
Търся на тая депресия какъв ѝ е мотива
Тогава удари короната и всичко затвори
И дупката в душата ми по-широко отвори
Загубих своя приятел, бащина фигура, брат
Загубих човека, дал ми дори във ръцете хляб
Най-студения март, осъзнавам вече, че живота ни е хазарт
Ние сме на масата с числата и със заровете, картите
А нашите съдби решават тлъстите и алчните
Завинаги те нося в сърцето си, Саше
Ако се чудиш к'во ми даде, най-вече еми кураж е
Продължавам да мачкам и да натискам напред
И да разчитам на себе си, не разчитам на късмет
После вуйчо се разболя
Не можех да го позная, изгубихме връзката
Две години на семейни страдания, болници
Две години в коит' живота изцяло се промени
Албума "Всекиму своето"
Дали да замина? Тук не усещах да е моето
Лято на протести, вълнение и арести
Нови песни, осъзнах, че не ме ебе дали сме известни
Усетих мисията си тук, Бог това ми показа
Получих дори любов във град обречен на омраза
Намерих своя другар, по-скоро той ме намери
Усещам във ръцете ми сърцето му тупти, трепери
Рагнар, на човека най-добър приятел
Той донесе светлина във сивотата в Овча купел
С него обикаляхме двама между стари панели
Квартали, които душите хорски сякаш са отнели
Тогава разбрах, че братята излизат пак на свобода
И време е за нови истории, начинания
Не спирах да натискам, да искам да се развивам
Лято на участия и на свяк'ви алтернативи
Тогава дойде Темакса, дойде и албума "CAESAR"
Душата давах си, с това дойде и успеха
Но не намирах утеха, чувствах се студен
Сякаш сърцето е орган, постоянно вледенен
Усетих к'во е от това, в коет' гориш да прегориш
И вечер да не спиш, за да твориш докат' се разглобиш
Усетих к'во е да нямаш желание за живот
Роб на материалния свят, живот на автопилот
Десетки книги, подкасти прочетени и изслушани
Самота и търсене, уроци научени
Виж, да споделя това е трудно
Да го изговоря, дори, аз чувствам се някак гузно
Но минах депресия и то не беше от слабост
А от т'ва, че дълго време отказвах да видя цялата гадост
Всеки очаква да си силен, дори очакваш го ти
Но дори и великаните били са във сълзи
Теглих чертата, напра'их себе си по-силен
Физически и психически прероден и по-стабилен
Тогава дойде и във живота моето щастие
Моята утеха, това, за което молих се
Любовта, която чаках от години
Самотата прекрати и сърцето разледени ми
Омут, паднах на коляно, взех сърцето ти
Ти взе моето и нека остане така вовеки
И когато точно зарадвах се на нещата
Вуйчо ми влезе в болница, паднах долу на земята
Три месеца по-късно отиде си на небето
Сърцето на страдание обречено е проклето
Но това е живота и трябва да продължим
На тези, които изгубихме, чувствам, че го дължим
И сякаш цялата дупка и всичката тежка загуба
Отключиха ново желание за здрава работа
Т'ва до тука беше демо версия на хъсала
Не можеш да ме бутнеш, преодолял съм и пъкъла!