Отдавна зная
Че в мрак заражда се страха
Вървя към края
Рани хапят боси ходила
Умът не гасне
И сърцето ми бие бясно пак
Но сили няма
Тръни късат парчета от плътта
СМАЗВАЙ!
Ставай и приготви се за офанзивата
Намери сили пак
Смазвай
С всяка минута, в която съм жив
Угасвам по малко
Вкусът е познат и тръпчив
С всичко, което обичам
Което записвам в сърцето небрежно в курсив
Идват, отгоре надолу се носят в главата ми мрачни мотиви отбрани
Нощта преминава в кошмар
Захапва страха ми отново, с него се храни
Някога имах, а исках да нямам
И гледах натам. но не и в очите
Тръгвах и спирах, но все не намирах
И още се губя, и търся следите
Минало - мрак, а напреде е брак
Инерция само държи ме на крак
Мечтая да срещна съдбата си
Чакам отгоре да дойде заветния знак
И ако трябва ще простя
На всеки свой отявлен враг
Защото знам, че съм грешил
Градя където съм рушил
Старо пребито псе
Всякак опитвах се
Ако не аз, поне злобата ми да успее
Път да пробия в помията с тия ръце
Да съхраня и да не съм полужив човек
На долния шибан свят стои един лодкар - сив и стар
Зад него се разлива хлад
Река от сълзи и кал
Празнота безизразна
Запази си мисълта
Aко искаш, но няма нищо там
Няма нищо там - само сивота
Гроб за личността
Има мир има мир
Има тишина
Но нямаш нужда от мир сега
От шумни пиршества
От к*рви и неща
Думи и дела - изгуби ги и ела
Не отплавай в мрака
Пътя към зората намери някак