Цял живот с гроба се чакаме -
Среща отвъд що е нощ и ден
Взирам се в бездната, дето е -
Взира се бездната в бездната вътре в мен
Flesh wake on a deathbed
Empty handed as I greet hell
Deathwish - I wish well
Deathwish - I wish well
Проклинам се вовеки, че съм жив и че съм тук
Облечен в кожа на убиец - тя тежи пропита с кръв
Наследил вина и знание, дето ще те разплаче
Съм обречен. Никога на наказание, обаче
Deprived of the option of punishment
I am to never be truly forgiven
This ever-growing guilt, so unknown to me
Colours me rotten so perfectly even
Live as a memory of myself
I know not who I am today -
Too frail to seek a better way
Too young, too proud to ask for help
Проклинам теб вовеки, че съм жив и че съм тук
Че кожата ти с грях пропита вечно чупи моя гръб
Че грешно дорисува ти обвивката ми външна
И сега, макар и цял, съм завинаги недовършен
На прошка разстояние, но как да я даря
На тебе, дето окова ме в дилема?
Да ме погълне бездната, ама няма да ти простя
Че вкуси ли веднъж от обичта, без жал ги погреба
Stranded in this paradox
I became solely characterised by an identity crisis
Darkest thoughts had my brain clogged
I'm built on top of the clean flesh of love,
Now all worn out and lifeless
Let me die - I forgive not
Let me die - I forgive not
You dared devour all that I loved - I forgive not
Let me die, let me die - how could I?
I forgive not
My eyes may lie - it's all the same
The mirror shows a silhouette
Too proud to be a better man
Too frightened to forgive himself