Скрих се от слънцето в ранни зори, скрих се от всичко и всички. Взех си за спомен единствено болка и по дългия път продължих. Ти взе за спомен от мен само обич, но какво ще я правиш, кажи? Нямам, нямам вече сили, ни покой, идваш и тръгваш само в съня ми. Нямам, нямам вече сили, ни покой, все да очаквам теб, мили мой. Хвърлихме думи назад и напред, думи за грях и надежда, думи за смисъла, думи за пътя под звездите във късен час. Думи неказани, думи нечути изморени стоят между нас. Нямам, нямам вече сили, ни покой, идваш и тръгваш само в съня ми. Нямам, нямам вече сили, ни покой, все да очаквам теб, мили мой.