Звъни телефон и с глас далечен В зимната нощ идваш при мен С вечерния сняг, танцуваш леко Прегръщаш ме пак тих и смирен С нежни клони се люлеят, шепнат думи с твоя глас Сам-сами сме, в безкрая, времето спира, спира във нас Звъни телефон и в синьо утро гласът й събужда летния ден По прашния път, с развята риза, виждам те как тичаш към мен И тревите пак се смеят, шепнат думи с твоя глас Сам сами сме, в безкрая, времето спира, спира във нас ♪ В едно се слива, в едно се слива, и зимната нощ, и летния ден Светлее изгрев, светлее изгрев, когато си с мен, когато си с мен Когато си с мен, когато си с мен