Всяка нощ оставах плът по струните ти
Tи оставаше живот по устните ми
Изсъхнали цветя напук в очите ми
Искам да кажа за мене няколко истини
Всяка нощ поглеждах през прозореца си
Очаквах гост за минорите ми
С лека ръка запалих сълзите си
За да те стопля
Помня звука на твоя смях
Помня как умирахме от страх
Че ще остареем и ще се превърнем в прах
Давам живот на песента
Бягам напред към пропастта
Идвам да те търся от другата страна
Разбрах, че с теб само си крадеме време
Видях, че няма кой да ни спаси
Мълчах и чаках лудостта да спреме
Но пак сами сме, както и преди
Разбрах, че с теб само си крадеме време
Видях, че няма кой да ни спаси
Мълчах и чаках лудостта да спреме
Но пак сами сме, както и преди
Белези до гроб оставят пръстите ти
Паника и шок обземат мислите ми
Обещай, че ще умреш след мен
Защото без теб не мога да изкарам и ден
Всяка нота, всеки тон, са искрени
Написани с любов и кръв по листа ми
С лека ръка ще запаля града
За да те стопля
Помня звука на твоя смях
Помня как умирахме от страх
Че ще остареем и ще се превърнем в прах
Давам живот на песента
Бягам напред към пропастта
Идвам, да те търся, от другата страна
Разбрах, че с теб само си крадеме време
Видях, че няма кой да ни спаси
Мълчах и чаках лудостта да спреме
Но пак сами сме, както и преди
Разбрах, че с теб само си крадеме време (крадеме време)
Видях, че няма кой да ни спаси (кой да ни спаси)
Мълчах и чаках лудостта да спреме
Но пак сами сме, както и преди
Разбрах, че с теб само си крадеме време
Видях, че няма кой да ни спаси
Мълчах и чаках лудостта да спреме
Но пак сами сме, както и преди