През ада минах, но не спрях А вървях и вървях Над мен летеше моят страх, като гарван чер И чакаше да се предам, себе си да му дам Защото бях един и сам И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях А тихи мъртви гласове викаха ме при тях И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя И уморен да ида в нищото Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях Всичко все някога ще спре, но аз не спрях Срещу себе си стоях и нямах път Но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя И по ръба на пропастта аз вървях и вървях Стъпвах от тъмната страна и обратно броях Години, дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях Всичко все някога ще спре, но аз не спрях Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях И пак вървя,на сън вървя Това което имам, това което нямам, това което губя аз Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях Над мен летеше моя страх, като гарван чер Следяхме се очи в очи, но не спрях, а вървях Оставих го далеч от себе си