Винаги, когато ти си близо до мен, спираш моите мисли без вина, може би един от нас закъсня... Винаги твоите очи говорят, както сега. Винаги твоите ръце докосват самота. Винаги в твоите мисли търся любовта, винаги питам се усещаш ли това. Сега стоим и аз и ти, не знаем как да си простим. И нека мълчим, не казвай нищо, всичко се топи, ако искаш забрави. И пак вали. Някога, виждах само другите неща. Някога, правех всичко просто ей така. Някога аз не знаех, как да продължа. Някога преди, но не сега. Сега стоим и аз и ти, не знаем как да си простим. И нека мълчим, не казвай нищо, всичко се топи, ако искаш забрави. И пак вали. Сега стоим и аз и ти, не знаем как да си простим. И нека мълчим, не казвай нищо, всичко се топи, ако искаш забрави. И пак вали.