Последна нощ, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали. Не ме е страх от теб, не искам да остана тук. Това, което остава да направя пак, е да бягам. За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах, на думи, в които не вярва и малко дете. Защо избягах, защо повярвах. Дали дъждът навън, или студът във мен е това, което спира моя бяг, оставам тук. Не знам дали страхът, че връщам се отново тук. Като странник без подслон загубил своя дом, ме спира сега. За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах, на думи, в които не вярва и малко дете. Защо избягах, защо повярвах. За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах, на думи, в които не вярва и малко дете. Защо избягах, защо повярвах.