Не навреме и подло дойде мисълта, че сама си оставам. Неподготвена тя ме обзе и превърна живота ми в драма. Няма кой да подсвирне отвън; паяжина обви телефона. Даже вече си вярвам насън, че съм икона. А самотната нощ ми разкри, че и нея денят я напуснал, щом видял колко много звезди по косите ѝ черни се спускат. По-спокойна съм днес и сега; зная, ти си отиде, защото заслепена от слънцето бях и от живота. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата, за да влезеш и седнеш до мен. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата да влезеш при мен. Не навреме и подло дойде мисълта, че сама си оставам. Неподготвена тя ме обзе и превърна живота ми в драма. По-спокойна съм днес и сега; зная, ти си отиде, защото заслепена от слънцето бях и от живота. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата, за да влезеш и седнеш до мен. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата да влезеш при мен. Непоканена пак ще заспя; ще заспи вътре в мен тишината, а отвън ще нахлуе тъга и ще счупи с юмруци стъклата. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата, за да влезеш и седнеш до мен. Ти така и до днес не разбра колко песни изплаках по теб и насън как отварям врата да влезеш при мен. И насън как отварям врата да влезеш при мен...