Ден като ден мина край мен, а след това – отшумя... Дъжд заваля... После слънцето изгря... Колко съдби всеки ден среща или дели... Колко истини и илюзии се събират във нас всеки ден, или час... Разпиляваме в този кратък живот – много време и много любов... Но вървим напред и по пътя си пак – търсим ключ от врата, или някакъв бряг. И забързани не разбираме как, летен дъжд преминава във сняг... Ще събера и подредя всеки сезон до сега. А след това – времето ще продължи... Просто така – както вчера и както преди. Колко истини и илюзии се събират във нас всеки ден, или час... Разпиляваме в този кратък живот – много време и много любов... Но вървим напред и по пътя си пак – търсим ключ от врата или някакъв бряг (знак) И забързани не разбираме как, летен дъжд преминава във сняг...