Днес решавам просто да напрвя нещо, ей така. Боса тръгвам, ходя по асфалта, просто ей така. Две жени ме гледат: " Ах, ах нима не те е страх? Ставаш, хей, момиче май съвсем за смях." Боса по асфалта вървя си, св иркам си и нищо не търся - просто детски навик още в мен живее. Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т акава - просто детски навик още в мен живее. ♪ Тъй ще бъде някак по-различно в този град голям. Боса тръгвам, чувам разни гласове от тук, от там: " Гледай ти, каква шега. Хей, момиче, не така - знай, че туй асфалт е, а не е река." Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо не търся - просто детски навик още в мен живее. Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т акава - просто детски навик още в мен живее. ♪ Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо н е търся - просто детски навик още в мен живее. Боса по асфалта минавам, знам че няма мода т акава - просто детски навик още в мен живее