Бягство
Поглед празен, спомени горят в цигара
свирейки с душа без пръсти на китара.
Не Стоя на стол плачейки и чакайки промяна
нямам време да се махна, а нямам стимул да остана.
Свали червената завеса в картината на стреса цветна.
Кажи черно-бял ли съм, кажи ревал ли съм?
Живота ми е факт а до сега кажи живял ли съм?
Назад не ходя а напред кажи вървял ли съм?
Не се оплаквам готов съм да се боря с всеки
който подминава малките неща, да се усети
че утрешния ден е в сянката на днешния
не зная кой е правия път, но зная кой е грешния.
В стремежа си към по-добро подлъган.
Заставайки пред теб не искам да се чувствам излъган.
Границите тънки са и ако ходиш по ръба
днеска ми виждаш лицето, а утре ще ми видиш гърба.
За кой ли път аз, признавам пред теб че не мога да бъда сам
безброй години, години наред, аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах, на думи в който не вярва и малко дете
защо избягах, защо повярвах!?!
Борбата продължава, не става, опитвам се да спра
но не тогава и не за чест и слава
и не в момент на слабост, а във време на успехи
нервите са болни, а мечтите ни са крехки.
Трябва ли да бягам за да мога да науча
че е нужно да съм бърз ако искам да получа?
И трябва ли ръцете ми първи да достигнат
целта на очите ми преди сами те да мигнат?
Времето ме гони иска ми се да побегна
когато ми се спи, а не мога да си легна
Когато се стремя към тъй желаната пауза
но не спирам да се боря за моята кауза.
Светът е жалък и утре ще си тръгна
а днес за последно близките си ще прегърна
и утре ще съм там с най-голямото богатство
щастлив, засмян осъществил своето бягство
Припев: 2х
За кой ли път аз, признавам пред теб че не мога да бъда сам
безброй години, години наред, аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах, на думи в който не вярва и малко дете
защо избягах, защо повярвах!?!
За кой ли път аз, признавам пред теб че не мога да бъда сам
безброй години, години наред, аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах, на думи в който не вярва и малко дете
защо избягах, защо повярвах!?!