Докога, докога, докога, Маргарито
С натежала глава ще очакваш ти оня
На когото не знаеш нито името, ни очите
А само, че трябва да дойде помниш
За какво ти е? Ето имаш си вече
И дете, и съпруг, пълна къща с роднини
Заживей като всички, не си никак вечна
За какво ти е оня, съвсем анонимният
Докога, докога, докога, Маргарито
С натежала глава ще очакваш ти оня
На когото не знаеш нито името, ни очите
А само, че трябва да дойде помниш
Запилял се е някъде, запил се е с някого
А пък ти си го чакай като бич и награда
Докога Маргарито? Докато от очакването ти ли
Измайстори себе си и те открадне
Докога, докога, докога, Маргарито
С натежала глава ще очакваш ти оня
На когото не знаеш нито името, ни очите
А само, че трябва да дойде помниш
Изхабявш си нервите, изпохапваш си пръстите
То не беше очакване, не беше чудо
Цял живот ли ще сипваш от празно в пусто
Пука му на оня, че осъмваш будна
Докога, докога, докога, Маргарито
С натежала глава ще очакваш ти оня
На когото не знаеш нито името, ни очите
А само, че трябва да дойде помниш
Докога, докога, докога, Маргарито
С натежала глава ще очакваш ти оня
На когото не знаеш нито името, ни очите
А само, че трябва да дойде помниш
А само, че трябва да дойде помниш