Пада слънце във тревата, вятъра мълчи. Мак намига сред лехата с алени очи. и е лято, и е есен - дяволски сезон. А над света облак пали с нежни длани руса светлина и сърни летят във бяг и отнасят думи за любов. Любовта узрява тихо в сънните гнезда и ме гали, и ме вика девствена вода. И ме има, и ме няма, и съм топлина. И трева съм върху камък - дяволска игра. Аз съм света! Аз съм смях, тъга и обич, огън и небе, тишина в среднощен час и утеха в пламналия ден. Ууу-ууу Аз съм света! Аз съм смях, тъга и обич, огън и небе, тишина в среднощен час и утеха в пламналия ден. Оуоо-ооо