Ще кажа на всички какво има в мен,
но нямам да бързам, ще чакам и теб, дори да нямам време
и може би заедно ще разберем -
щом не крием какво има вътре във нас нямам кой да го вземе.
Седи на слънцето открит.
От вятърът се клати, сякаш кости няма.
В парцали стари е завит,
оставен там - забит на кол в средата на поляна.
Седи с отворени очи.
Видял е вече всичко той, но нищо нямам,
освен във времето ръждясали звънци,
които вместо него казват: "Аз съм сам човек от слама".
Ще кажа на всички какво има в мен,
но нямам да бързам, ще чакам и теб, дори да нямам време
и може би заедно ще разберем -
щом не крием какво има вътре във нас нямам кой да го вземе.
Седи на слънцето открит.
От вятърът се клати, сякаш кости няма.
В парцали стари е завит,
оставен там - забит на кол в средата на поляна.
Попитах го дали боли,
дали са живи всички тези със души от слама.
Погледна ме с добри очи,
приведе се едва-едва и каза само:
"Дори да не повярваш в другите, ти вече си един от тях
ако не си попитал пеперудите защо от тъмното не ги е страх."
"Дори да не повярваш в другите, ти вече си един от тях
ако не си попитал пеперудите защо от тъмното не ги е страх."
Ще кажа на всички какво има в мен,
но нямам да бързам, ще чакам и теб, дори да нямам време
и може би заедно ще разберем -
щом не крием какво има вътре във нас нямам кой да го вземе.
Някой ден... някой ден, дори да нямам време.
Някой ден... някой ден, дори да нямам време.
Някой ден... някой ден, дори да нямам време.
Някой ден...
Някой ден... някой ден, дори да нямам време.
Някой ден... някой ден, дори да нямам време.