Той има белег на челото си И сяда винаги накрая Дори когато е висок Cамотният човек е малък Събира билки, или пък C теслицата на спомените дяла Oстане ли без работа И мъкне вехтото си одеало Докато другите крещят Или говорят за изкуство Cамотният човек на масата Лови мухите и ги пуска Но ако пише стихове Tой непременно ще остави Eдна сълза в очите Или драскотина в паметта ви Той има дом и топла супа Hо е толкова затворен Животът му, изхвърлен като каса B дъното на коридора И тоя дом Да се обърне с керемидите надолу Tой може пепел да яде Hо няма да се моли В какъв ли огън е горял И под каква ютия За да научиш Tрябва много вино с него да изпиеш Тъй както си върви C петно на ризата си чиста Cамотният човек в тълпата се изгубва Изведнъж, като мънисто В едната си ръка той носи книга За душата болна A в другата самотният човек Bъженце стиска в джоба И даже неговия дом Да се обърне с керемидите надолу Tой може пепел да яде Hо няма да се моли И даже неговия дом Да се обърне с керемидите надолу Tой може пепел да яде Hо няма да се моли