Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Tопли чужди устни Жадно ме целуват Още аз топя се Восък в твоите ръце Август си отива Ти защо не тръгваш Тръпка и порок си Вредни за моето сърце Кажи как затваря се рана В която бъркаш с ръце Кажи как забравя се травма С име и лице Частица от мене открадна Половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва Друго име и лицe Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам ♪ Към тебе пак се връщам Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Когато стане есен Пусни любимата ни песен За да се приспиваш Поне в съня си да ме имаш Когато с тези пръсти Галиш и чужди коси Ще помниш само топлината На устните ми Кажи как затваря се рана В която бъркаш с ръце Кажи как забравя се травма С име и лице Частица от мене открадна Половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва Друго име и лице Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам ♪ Към тебе пак се връщам Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам