Очаквам експлозия от сладка агония
Чудотворна амброзия и живот във утопия
Мигът между преди и вечното е само един
И в него застанал съм, бате, като цигарен дим
Който ся е тук, а след миг ще изчезне
Заглушен от огън, пламтящ от гредите в очите ми грешни
Не, не, не вадя твоите съчки, не
Не, не, към тебе не соча с пръст, не, не
Щото всичките други сочат само към мене
Слаб ми е ангела, слаба е и волята
Трудно ми е да се разбирам със хората
Голата полза и подлата прошка
Очите ми светят като съм в природата
На кой ще му пука за моите кошмари
Когато сърцето ми пак се опари
Когато от виното сладко вкуси устата
И хлябът разчупен отдавна ми е над главата
Тия хора имат само очертания
Само силуетите са им останали
Изведи ме от стая, пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Изведи ме от стая, пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Поколения се раждат и поколения умират
И пак нищо ново под слънцето
И мъдреците на този век не ги помни никой
И в следващия
Чуй ме когато дишам на пресекулки
Долепи ухо за няколко секунди
Слушай писъка в очите ми
Искам да млъкна, всичко да помълчи
Докато в мене нещо не блесне
Ето виждам, че моя Радецки
В мига преди да съм паднал, ще влезе
Искам да съм докрая верен
Да имам на кого да се облегна
И да, бил съм блуден, сега намерен
Като дърво нагоре с клоните си съм протегнал
Високо протегнал
Ще стигна някой ден
При тебе
Изведи ме от стая, пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Изведи ме от стая, пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Изведи ме от стая, пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Еуфория, любимите ти редове ще повторя