'Ма как още да чакам, начаках се
Как да разказвам за теб без да трепна
Поне да не потича в мен всичко
Искам да тичам, 'ма не виждам напред
Не виждам напред
Как да мисля за теб, като съм добре
А се сещам, когато се свивам в леген за пране
И въртя се с чаршафите бели
Вода на парцали облива ме
Облива ме
Забрави, ще те търся по зарани
Ако много бързам, забави ме
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Няма смисъл от панахиди за кирливи ризи
Всички обвивки са станали димни
Очите сини на цвят или оток
Любов или порок e нужно да бъдеш пророк
За да знаеш как да хвърлиш камъка праведен пръв
Забравил горчиво пролятата кръв
Стръвница ли станах, защо съм такъв? (Защо съм такъв)
Болката е неизбежна, страданието по избор
И дори да влезна в бездна, на дъното има извор
Искам
Всеки символ, всеки блян, всяка мисъл, всеки час
Този ритъм и ръка, за която живота давам
Всеки символ, всеки блян, всяка мисъл, всеки час
Този ритъм и ръка, за която живота давам
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Всеки символ, всеки блян, всяка мисъл, всеки час
Този ритъм и ръка, за която живота давам
Всеки символ, всеки блян, всяка мисъл, всеки час
Този ритъм и ръка, за която живота давам
И ръка, за която живота давам
И ръка, за която живота давам
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава
Разказвам ти случки за смях
Ти рониш сълзи над тях
Като куршуми падат
Докосвам лицето ти пак
Ти бягаш, не знаеш бряг
Нека тихо да е тогава