в редици стройни ще вървим до края на света.
Напред към светлата ни цел през огън и вода,
напред към звездния предел, напред към вечността.
Различните жестоко ще накажем,
ще въдворим в редиците си ред.
Безименни, безмозъчни, осъдени на равенство,
лицата си загубили в море от равноправие.
Девизът ни води напред:
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш."
Планиран свят ще създадем от желязо и бетон.
В единство равни да умрем - това е свят закон.
Различните жестоко ще накажем.
За свободата тук се чака ред.
Душа берем от глад и гняв,
умората не смеем да признаем.
Девизът ни води напред:
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш."
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Не знам, видение ли беше или сън,
но отнякъде се появи жена, облечена във бяло
и пристъпи към мен сама, зовеше ме
и аз не ѝ останах длъжен.
Дали това не беше любовта?
Отпуснала глава на рамото ми, тя шептеше нещо.
Заслушах се и с ужас чух познатите слова:
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш. Талантът да можеш вярно да служиш."
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш."
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш."
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш."
"Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш. Талантът да можеш вярно да служиш,
вярно да служиш, вярно да служиш."