Пада нощта, в тъмен порой ни обгръща здрача Бледа луна поема ни в своята нежна власт Тихо поемаме нашия път след света, дълго витаем в небето със свити сърца. А долу под нас, дяволи водят люта разпра, с черен топор на части земята разсичат пак. Ние ще пазим небето на наште деди, ние сме роби на своите огнени души. Нашта съдба - сляпа и зла, бързо под своята власт ни събра Нейната заповед беше една: вечно да бродим сами в нощта Но в наште тела нещо гори, в костите и във кръвта. Рефрен: /2x/ Огнени души. Добре изгаснали телата ни - огнени души Знаем, че тежка е нашата участ, нали, дълго ще бродим сами, през хиляди нощи и дни Ние сме роби на своите: Рефрен:... /4x/