Доста неудобно ми е да си призная,
но то е факт!
Снощи пийнах повечко
и съм се напра'йл на примат.
И докато съм се прибирал, като куче пиян
Явно съм паднал уповръщан външно в някъв брашлян
Въртял съм се кат пумпъл а насам, па а натам!
И колко време лутал съм се в тоз брашлян не знам
Но накрая съм разбрал, че да стана съм неспособен
Изтормозен и напукан в брашляна съм заспал
Събудих се в тъмна стая вързан,окован!
Място смеска между Диарбекир и Азкабан.
Бях завързан толкоз дълго, че дланите ми кървяха!
Нещо кат Исус на кръста – направо протрити бяха!
Спряха да пулсират вените ми!
В тъмнината някой диша!
"Кой си ти?" Извиках аз, а пък той се смее пича.
Как смееш да ми се смееш и,да се глезиш?
Кой си ти?
Аз съм Люба Кулезич.
А не с к'во заслужих тоя кошмар?
Какво направих толкоз грешно да заслужа тоз пиар?
Бих си прегризал артерията с двата предни зъба
Но само не да ме разпитва старата Люба
Изведнъж прожекторите се включиха и едва ли не
Оказахме се в студиото на нейното предаване,
а тя срещу мене озъбена, като вампир
Аз съм вързан за стола, не мога да дишам дори
Бързо обходих с поглед помещението
Търсех хапче със отрова да се свърши общо-взето!
И така се оглеждах наплашен, като хлапе,
И изведнъж чух: "Ефир след четири, три, две"
Да бях умрял в брашляна щеше да е по-добре.
Извинявай Графе, Криско, Поли явно ще се мре!
Поживях, попях, но явно грешник черен аз съм бил!
Мрачен ще е за мене тоз' иначе слънчев Април!
Искам да се отърва,
но едва ли ще е тя.
Този път ще ме ебат!
Щот съм вързан, вързан!
Искам да се отърва
и превивам си гърба,
но на тясно съм
и май съм вързан, вързан!
Двайсет пъти съжалих за всяка своя лоша дума.
Кат пирон в сърцето ми беше всяка дума на Люба!
И кимах на въпросите й провокативни.
Жив от тук нямаше как да изляза!
Живота сив ли е?
Не знам, но помня к'во направи тя с Уош МС
Гледай интервюто и с него, ако не си!
Направо го разпарчатоса с движения плавни.
Пускаше от майтапите си дето не са забавни!
И се смееше сама на тях, направо не издържам
Само като си представя – свършвам, но не от кеф, а от страх!
А ти от страх свършвал ли си питам
Най-вероятно не, защото е невъзможно
Няма смисъл!
Значи смятай колко страшна е Люба
и грях, не грях си признавам,
че направо пред нея свърших от страх!
Няма майтап!
А бях се толкова здраво завързал!
Тя се канеше на среща ми, злорадстваше!
Приклещени, краката ми напипаха оголена жица.
"Ще се самоубия" – казах си, като прелетна птица,
кацнала на необесопасена жица в Сибир.
Ще се опържа с високо напрежение в ефир!
И за последен път помолих за прошка
Криско и Графа, и Миро, и Поли,
и прегърнах жицата с двата си крака!
Поли.
Събудих се одрайфан в брашляна!
Било е сън, няма жица, няма я старата дама!
Аз съм жив! И съм тук!
И си плувам в повръщаното!
Хората минават и ме гледат намръщено,
но аз ще се изправя и се връщам към вкъщи.
Но явно няма да е лесно!
Брашляна ми се е оплел около пръстите!
Явно съм се въртял, докато спал съм!
Аз съм вързан, но с брашлян
и явно затова такъв сън сънувал съм!
А т'ва където исках прошка – тоя, оня
Нека си остане между нас!
Пиян съм бил, не помня!
И така, като цяло си връщам думите назад,
но все пак ми беше приятно!
Искам да се отърва,
но едва ли ще е тя.
Този път ще ме ебат!
Щот съм вързан, вързан!
Искам да се отърва
и превивам си гърба,
но на тясно съм
и май съм вързан, вързан!